2100 км. на север и още 800 км. на изток

Град Казан, пресечната точка на запада и на изтока. Пресечната точка на исляма и християнството. Древната столица на нацията "татари". На мястото, където река Казанка се влива в мощна Волга, град с мистериозно име, съществуващ в продължение на 1000 години, Казан е основан от българи. Не случайно, начело в музея на татарския народ стои склуптура на Хан Кубрат. Там се намира и оригинала на неговият меч, както и печата, който е носел на ръката си.

Не очаквахме така топло посрещане в музея. Когато разбраха, че сме българи, толкова ни се зарадваха. Искаха да ни разкажат цялата им история до днес. Богат и гъсто населен град, с население над един милион жители, с мирно съвместно съжителство между мюсюлманска джамия и православна църква, римо-католическата църква и синагога. В миналото известен с търговията между изтока и запада, с религиозни и светски книги на арабски, персийски и други езици, град, който с право е наричан "Източна столица" на Русия.

Казанският Кръмъл e построен в древна местност и датира от мюсюлманския период на Златната орда на Казанския хаганат. Единствената оцеляла татарска крепост в Русия, Казанският Кремъл обхваща изключителен комплекс от исторически сгради от шестнадесети до деветнадесети век. Там са запазени останките от по-ранни конструкции, които са изградени в периода от десети до шестнадесети век. Комплексът на Казански Кремъл е доказателство за историческа приемственост и културно разнообразие в рамките на дълъг период от време. Обектът и неговите основни паметници представляват изключителен пример за взаимопроникването на татарски и руски влияния в архитектурата, като същевременно се наблюдава заимстване от особеностите на други култури, българска, италианска и руска. Тук е видимо и влиянието, което исляма оказва върху християнството. Преминавайки по старинните улици на града - ул. Кремъл и Бауман, виждаш как този град е бил разрушаван и опожаряван многократно. Днес възстановяван и реставриран, Казан остава древен и в същото време млад град.

Не открих Казанската котка, един от символите на Казан. Която, ако погалиш по корема ще се върнеш отново в Казан, а се оказва, е била съвсем наблизо, около мястото на нашата разходка. Истината е, че аз бях там в едно от най-мрачното време на годината, не пих водка и не ядох сальодка, но опитах пай с боровинки и кефир. Работата ме отведе в Казан, а не жаждата за знания и въпреки това бях щастлива да видя мястото, приютило по земите си частица от нашата история.

Пожелавам.......

Доста време мина, нали!?

Простете скъпи мои, но ми липсваше вдъхновение. Промените, които настъпиха в моя живот, надявам се за добро, ме поставиха в положението да нямам минута време. А затварянето на магазина и търсенето на ново място, този път без компромиси, ме доведе до пълна липса на вдъхновение.

В навечерието на този хубав празник, не мога да не се спра тук и да не ви поздравя с този венец - календар, който направих в началото на месеца за моите две момчета. Използвах само мукава, цветна хартия и кибритени кутии, които след това напълних с лакомства.

Топла и сладка коледа на всички!

Sold Art and Friends

Този уикенд "Design Art Studio Еkaterina Lachova" празнува рождения си ден на открито с голяма разпродажба и много приятели. Ако сте пропуснали да се присъедините в събота, то имате шанс да го направите днес. Ето тук, малко инфо за участниците и мястото на събитието. И разбира се снимки от вчерашния ден.

Под цъфналите храсти се продаваха книги за родители.

Галерия АРТЕА, както и ДОМ за АНГЕЛИ бяха тук.

Купихме си чаши, мнооого чаши.  

Опитахме банановия кекс с маскарпоне и ягоди на Диана Шингарова.

Не успяхме да хванем прекрасната Екатерина Лашова в обектива си, но следващия път, защото тя обещава въпреки разстоянието, което я дели с българските и почитатели да прави още такива партита на открито, с много приятели и студена лимонада.

Самотата на простите числа

Италианският писател Паоло Джордано  ще представи  книгата си "Самотата на простите числа" и филма по нея в Дома на киното, четвъртък, 16 юни.  

Kнигата е невероятна, надявам се и филма да е такъв. 
За повече информация http://domnakinoto.com/
Хубав уикенд на всички !

К.Е.В.А.

K.Е.В.А. е отново отворена, по-прекрасна от всякога, с бяла премяна и фотографии по стените. Сякаш да изчисти периода, в който беше всичко друго, но не и Клуб за Естетическо Възпитание на Артиста. Това е скритото послание зад абревиатурата К.Е.В.А. До колко мястото ще отговори на името, тепърва предстои да разберем. За всеки случай има потенциал. На втория етаж има сцена, на която тепърва ще се вихрят музиканти, артисти или кротко ще се прожектират филми. А, който няма нужда от култура може просто да похапне. Менюто е съставено изцяло от български манджи, но много добре приготвени и на ниски цени. 

Всъщност повода да съм толкова ентосиазирана е сантименталната ми връзка с това място. Когато моята сестра учеше в НАТФИЗ, в двора на К.Е.В.А. пиехме кафе с часове. Хората, които срещах бяха толкова шарени, всичко ми беше интересно, все пак аз учех в Техническия Университет, а там шарени хора с лупа да ги търсиш. Ето защо обожавах това място, а и бях модел от време на време, на моята сестра. Кафе театъра, който е на втория етаж беше фотографско студио. Може да се каже, че и аз съм се вихрила на тази сцена, хихихи...

Знам, че онова време няма да се върне и старата К.Е.В.А. също, но изненадата ми този уикенд от новата К.Е.В.А. исках да споделя с вас. Надявам се мястото да ви хареса толкова, колкото и на мен. Ще го откриете в двора на НАТФИЗ :-)

That's Vintage Baby!

Прекрасни винтидж рокли в Пловдив и не само, може да ги видите на този адрес. Май ООД са наистина добри в презентацията на новите попълнения. В ролята на модел е актрисата Ирмена Чичикова.

La Maison гостува на La Martinia

Понеделник, ранно ставане тичане напред назад, както обикновено, както всеки понеделник. И въпреки започването на деня по-обикновения начин има нещо, което витае във въздуха нещо, което прави деня различен и това е гостуването ми при Мария и нейното прекрасно място LaMartinia. Знаете ли...!? Не, няма да пиша нищо повече, може да видите всичко ето тук.

еДна гоДина 70 публиКации

Днес на 8 май La Maison прави една година. Честит рожден ден на мен, не на мен, на моя блог. :)) Благодаря на всички които се отбихте тук, благодаря и за милите коментари и за запознанствата и за усмивките които предизвиквате в мен винаги когато се срещам с вас в интерактивното пространство. Този поздрав е за вас.

Моята първа награда

Преди известно време получих ето това:

Благодаря на Лина и на Биляна за наградата, за това че харесват моя блог и решиха че има място сред наградените. Никак не съм им благодарна обаче, че трябва да пиша за себе си, но ето какво, затварям очи и започвам.

1. Като малка не ядях сирене - и все още май. Сори, ама бялото саламурено не ми е по вкуса.
2. Имам си сестричка, която много ми помага. Това май всеки от вас вече го е разбрал.
3. Моят баща беше електротехник, а аз завърших като електроинженер. Никои от нашето семейство не беше и подозирал тези ми наклонности.
4. Преди мечтаех да имам син, който да е любопитен към света и всичко което го заобикаля. Имам вече две прекрасни момчета. Сега мечтая да имам хъски - имат невероятен поглед и май не са много послушни. Ще бъде страхотна компания на моите двама вагабонти. :-)
5. Затруднявам се при комбинирането на дрехите си. Да, признах си го най-нактая. Добре, че нямам време от работа, иначе представете си колко време бих прекарвала пред гардероба.
6. Винаги се съмнявам в това което правя и въпреки това рядко искам съвет. Лошо, много лошо!
7. Почти не говоря. Правя го само тук. Да, от мълчаливите съм и гледам да говоря, когато има какво да кажа. Смятам, че думите имат сила да случват или не събития, да нараняват и утешават, да защитават и предават, за това ги използвам внимателно и с особен респект.

  А ето и блоговете (без да ги степенувам), които наистина харесвам:

  1. ...am I more myself or less myself...
  2. 79 Ideas
  3. alia
  4. all is full of love
  5. FavoritElements
  6. l is for lina
  7. LaMartinia
  8. one2ten
  9. salted lemons
10. sheer white tee
11. something...
12. what's a girl to do
13. Готвенето е забавно!
14. и всички останали :-)

take a cake

Отново е празник и за мен е удоволствие да ви представя едно ново място в София, което открих преди Великден и от което си тръгнах с много настроение и две кутии пълни с вкуснотии. Леле и рима има :-)) Спирам с разказа и продължавам със снимков материал. По-долу и адрес разбира се.

take a cake  се намира на ул. Тулово 1

Козуначени кифлички. Или как посрещнахме Великден в неделя сутрин!

Честито Възкресение Христово на всички! Нека новото начало да е по-добро и изпълнено с надежда. Отдавна не съм се спирала тук, поради ред причини, но да пропусна да отбележа Великден, няма да го направя за нищо на света!

На този светъл празник искам да поздравя всички с една изпитана рецепта за козуначени кифлички с шипков мармалад. Знам че отвсякъде валят рецепти за козунаци и идеи за боядисване на яйца и за това реших моята рецепта да е за кифлички. Тестото по нищо не се различава от това за традиционния козунак и все пак, ето как го приготвям аз.

Продукти:

500 гр бяло брашно 

4 яйца

1 жълтък - за намазване

120 гр захар

150 гр масло или  олио

100 мл прясно мляко

1 пакетче суха мая

сокът и кората на 1 лимон ( замених ги с настъргани кори от кумкуат и сокът от портокал)

1 пакетче ванилия

3 с.л ром (аз го замених с ликьор от кумкуат)

шипков мармалад

1. Маята се смесва с 50 мл. затоплено мляко, заедно с 30 гр захар и 50 гр брашно. Разбърква се хубаво и се оставя да шупне. 
2. Разбиват се жълтъците със захарта и отделно се разбиват и белтъците на сняг.
3. В дълбок съд се пресява двукратно брашното, прибавят се разбитите жълтъци и белтъци, млякото, половината от разтопеното масло, сместа с маята, ванилията, рома и кората и сокът от лимон или портокал, по избор. Месите в продължение на 20-30 минути, като се стараете да го правите в едната посока и мажете тестото с разтопеното масло. Трябва да поеме почти всичката мазнина. 
4. Оставяте да почине 30 минути на топло и пак премесвате, като добавяте още малко мазнина. Ако правите козунак тук е момента да сложите стафиди и ядки.
5. Поставяте тестото в дълбок съд, покривате с кърпа и оставяте да втаса в продължение на поне час и половина или докато удвои обема си.
6. Втасалото тесто разделете на части, колкото големи портокали. Всеки от тях разточете на плота и разрежете на 8 равни триъгълника. В широката част сложете мармалад или любимото сладко и завийте към тясната част на триъгълника.

7. Готовите кифлички оставете да втасват за още 30 минути. 

8. Намажете с жълтък и поръсете със захар 

9. Печете в незагрята фурна на 160 градуса с вентилатор за около 25 минути.

BON APPETIT!

семейство Лада

Тези прекрасни порцеланови миниатюри видях наскоро. И не само, дори успях да се сдобия с една от тях, малко конче на колела. Създадени от Хелена и Петър Ладови, тези фигурки са подходящи не само за подарък, а и за колекциониране. Затова не мога да се сдържа да не ви ги представя. Може да ги откриете в галерия Гая  на ул. Кракра 19, а ето тук вижте снимки от ателието на семейство Лада в Прага.

Фотография Галерия Гая

Проект 12 месеца -12 теми

Всеки месец ще пиша за това, което силно ме е впечатлило в предишния. Темите ще са различни и така 12 месеца - 12 теми, които са ме накарали да се усмихна, разплача, умиля, възхитя или силно да се ядосам, kaто последното дано не ми се случва.
Приятно четене.


Февруари 2011
Стъпки

Има неща над които ние големите нямаме власт, неща в които не бива и не трябва да се месим, неща които идват от самосебе си с времето, такива на които можем само да се възхищаваме, когато се случат.

И когато има желание, каквото не липсва в едно човече на една годинка, а имено да се докосне до всичко което го заобикаля, се случва едно от важните събития в неговият живот -  прохождането, съпроводено със свободните ръчички с които ще изследва света около себе си. Това е събитието с което всички се гордеем, включително и малкият Теодор, чиято е заслугата за темата на месец Февруари.

Щасливец, защо ли, защото ще обърне всичко нагоре с краката, а това той го умее много добре. А ние, ние сме щасливи и възхитени от напредъка в неговото развитие. Е, да му мислят котараците по двора това лято и баба, която трудно ще опази любимите си цветя. 

А каква професия си избра, не знам с точност, може би коафьор или дизайнер, защото реши че ножицата ще бъде негова и не погледна нищо друго, дори нас.

Това е моята история, която ме накара да се почувствам истински жива. Може би една от най -важните за цялата 2011 година, но единственна за месец Февруари.


Фотография Венцислава Василева

Котка и Котка

Котка и котка, прави две котки, плюс още една, прави... Не, това не е математика, тук няма уловка, нито капан за мишки. Това е името на една малка галерия създадена от Юлияна Гълъбинова и Димитър Яранов. Мястото е прекрасно, направено с много любов и усет към детайла. Тук съжителстват мини фигурките и куклите на Юлияна, керамиката на  Екатерина Лашова и Миряна Михайлова, бижутата на Лени Василева и много други. Наистина авторите тук са много и различни, от галерията може да си тръгнете с фотография, скулптра, живопис или графика за вас или ваш любим човек. Хубавото на това място е, че не е претенциозно и всеки се чувства като у дома си. Дори да разполагате с малко пари, може да намерите нещо красиво за подарък, а и тук котките се протягат отвсякаде. :-) 

Във времето галерията сменя няколко пъти адреса си, но почитателите и я следват навсякаде, дори лятото в стария Созопол, където Котка и Котка вече няколко години отваря врати на ул. Кирил и Методий 20. В София галерията се намира на ул. 11-ти август 8, в отсечката между бул. Дондуков и ул. Врабча.

Фотографии: В. Василева и А. Емилов

Чувате ли шума на вятъра?!

 

Hermès and Tokujin Yoshioka

Любимо

Много исках този парфюм за дома от L'Occitane. Дълго време си мечтаех ароматът му да се разнесе из малкото ми магазинче. Мечтата ми е изпълнена, получих го като подарък от мой много любим човек и сега магазина ухае на ванилия.

Заповядайте дами и господа!

Честита Баба Марта

Вече няколко дни е толкова студено, че всичко е в скреж. Сутрин сякаш живота е спрял за миг, сякаш всяка жива твар се е скрила незнайно къде, така както се крият мишоците. А дойде март, с него и Баба Марта, а с нея трябваше да дойде и слънчо, да запеят птиците. Но уви, тази година ще посрещнем Баба Марта с почервенели от студ нослета, скрити някъде на топло. Нищо, това ми даде шанс да поплета малко, иначе освен магазинчето, щеше да има разходки на слънце и срещи с приятели. А сега тези хубави неща предстоят и аз имам подаръци за всеки от тях, тези специално изплетени мишлета.

Честита Баба Марта