Хубаво е да се събудиш в неделя, малко по-късно от обикновено. Дори моите момчетата в къщи /2-ма от тях де/, се събуждат по-късно, сякаш знаят че е неделя. И най-хубавото от всичко е когато отворя вратата на спалнята и усетя миризмата на мамините мекички.
Помня ги от малка. Всяка неделя мама ни правеше мекички и всички нямахме търпение да хапнем, затова първите готови от тигана ги слагаше в чинийка, за да изстинат бързо и ние с моята поспалива сестра минавахме по пижами, и грабвахме по една. Сервираше ни ги в голяма купа, със сиренце /на което аз бях върл противник/ и домашно сладко - от сливи, вишни, ягоди, каквото хванеше от зимнината, чаша мляко или чай според сезона. И това се повтаряше всяка седмица и никога не омръзна.
Дори днес, когато се съберем цялото семейство мама прави мекички и ги сервира със сладко и сиренце.
Така и не се научих да правя мекички, струва ми се доста трудно, но днес моята сестра ги направи, вкусни като мамините, дори на външен вид са същите.
