2100 км. на север и още 800 км. на изток

Град Казан, пресечната точка на запада и на изтока. Пресечната точка на исляма и християнството. Древната столица на нацията "татари". На мястото, където река Казанка се влива в мощна Волга, град с мистериозно име, съществуващ в продължение на 1000 години, Казан е основан от българи. Не случайно, начело в музея на татарския народ стои склуптура на Хан Кубрат. Там се намира и оригинала на неговият меч, както и печата, който е носел на ръката си.

Не очаквахме така топло посрещане в музея. Когато разбраха, че сме българи, толкова ни се зарадваха. Искаха да ни разкажат цялата им история до днес. Богат и гъсто населен град, с население над един милион жители, с мирно съвместно съжителство между мюсюлманска джамия и православна църква, римо-католическата църква и синагога. В миналото известен с търговията между изтока и запада, с религиозни и светски книги на арабски, персийски и други езици, град, който с право е наричан "Източна столица" на Русия.

Казанският Кръмъл e построен в древна местност и датира от мюсюлманския период на Златната орда на Казанския хаганат. Единствената оцеляла татарска крепост в Русия, Казанският Кремъл обхваща изключителен комплекс от исторически сгради от шестнадесети до деветнадесети век. Там са запазени останките от по-ранни конструкции, които са изградени в периода от десети до шестнадесети век. Комплексът на Казански Кремъл е доказателство за историческа приемственост и културно разнообразие в рамките на дълъг период от време. Обектът и неговите основни паметници представляват изключителен пример за взаимопроникването на татарски и руски влияния в архитектурата, като същевременно се наблюдава заимстване от особеностите на други култури, българска, италианска и руска. Тук е видимо и влиянието, което исляма оказва върху християнството. Преминавайки по старинните улици на града - ул. Кремъл и Бауман, виждаш как този град е бил разрушаван и опожаряван многократно. Днес възстановяван и реставриран, Казан остава древен и в същото време млад град.

Не открих Казанската котка, един от символите на Казан. Която, ако погалиш по корема ще се върнеш отново в Казан, а се оказва, е била съвсем наблизо, около мястото на нашата разходка. Истината е, че аз бях там в едно от най-мрачното време на годината, не пих водка и не ядох сальодка, но опитах пай с боровинки и кефир. Работата ме отведе в Казан, а не жаждата за знания и въпреки това бях щастлива да видя мястото, приютило по земите си частица от нашата история.